Има ли надежда за промяната?

  Скоро в приятелска компания обсъждахме може ли да се променят нещата в нашата страна. Много хора са демотивирани и смятат, че нищо не зависи от отделния индивид, и нещата са толкова скапани, че няма оправия, но моето мнение е различно. Срещала съм някъде фразата: „Никой не може да промени всичко, но всеки може да направи нещо”. Всичко на този свят е взаимно свързано и всяка постъпка има последствия. Ако всеки си хвърля хартийката на улицата с лекота това води до мръсна околна среда, но ако някой направи забележка на човек, който си хвърля хартийката на улицата, това дори и да доведе до скандал, не само човека на който е направена забележка, а и околните свидетели или поне някои от тях следващия път няма да постъпят така. Ако нашите родители са допуснали грешки, от които ние не сме се чувствали или не се чувстваме добре, ние не бива да ги упрекваме, а да внимаваме да не допускаме същите грешки с нашите деца. Именно нашите деца са тези, чрез които ще променим нещата. Отговорността за промяната тежи изключително на нашите плещи и всеки трябва да си даде сметка. Всеки може да повлияе на семейството си и на кръга от приятелите си, а това никак не е малко.

  Често водим безкрайни разговори за това колко скапани са днешните политици, но какво правим за да не е така. Колко от нас гласуват и колко от нас имат желание да се намесят в обществения живот по какъвто и да е начин? Колко от нас ще научат децата си, че политиката не е непременно нещо гнусно и ще ги възпитат в това да имат гражданска позиция? Няма как да се променят политиците ако ние не се променяме и в парламента ще виждаме едни и същи мутри, докато не се появят нови, а те няма откъде да се появят освен, ако ние не ги създадем. Колко от нас ще се намесят, когато видят или чуят, че съседа всеки ден бие жена си или е заключил майка си в мазето? Това ще се случва докато ние се правим, че домашно насилие няма. Колко от нас всеки ден разхождат децата си и безропотно приемат, това че кучета серат из тревата, където децата ни тичат, а собствениците им гордо ги изчакват и заминават без да съберат в торбичка изпражнението, както е редно? Колко от нас всеки ден цъкат на това което гледат по новините, а когато го видят на улицата подминават сякаш нищо не са видели?

  Превърнали сме се в зомбита и трябва бомба да падне, за да се събудим от транса. Мислим само за това, колко сме зле и колко е скапан живота ни защото „НЯМАМЕ ПАРИ”!. В същото време, всеки има мобилен телефон, почти всеки автомобил, всеки ден ядем месо, гледаме телевизия, къпем се, перем се с перална машина, моловете са пълни с народ, почти всяко семейство има компютър, всеки ден си позволяваме да си купим кафе и цигари, ако сме пушачи... Мога да изброявам много, но ще спра до тук.

  А в същото това време на тази планета има хора, които нямат електричество и течаща вода в домовете си и предполагам, че са по доволни от живота си от нас и се опитват да бъдат щастливи въпреки тежките условия. Те живеят така, защото ние тънем в охолство, черпейки техните ресурси. Да си винаги недоволен и нещастен е изключително лесно, трудно е да правиш нещо за да не си такъв, но какво правим ние?     Правим само това което е добро за нас и понякога толкова силно сме вглъбени в собствения си егоизъм, че забравяме, че това което е добро за нас може да е лошо за останалите до толкова, че да навреди и на нас.

  Промяната спи във всеки от нас, просто трябва да поискаме да я събудим! Помогнете тя да стане по бързо, като събудите промяната и у човека до себе си...

Зоопаркът в София - едно много тъжно място...

Днес посетих Софийския зоопарк със сина ми, по настояване на моя приятелка.  По принцип не харесвам идеята на този тип атракциони, а идеята на Софийския направо ме докарва до нервен срив. Реших да отида, с надеждата, че нещо ще се е променило, но уви...

  Животните живеят в ужасни условия – мърсотия, теснотия, липса на всякакво доближаване до естествената им среда. Е слонът и носорогът имат метални палми да им правят сянка, останали зловещо да стърчат, напомняйки за комунистическия реализъм, а това си е удобство в сравнение с клетката на двата огромни орела, които се опитват да съществуват в клетка която би била тясна и на плъх. То клетката си е клетка, каквато и да е, но тук нещата са направо извън контрол.  Искрено съчувствам на хората, работещи на това място, които съм сигурна, че обичат животните, защото видях някои от тях, с каква любов се грижат за тях. Сигурно сърцето им се свива от това, че животните се мъчат по този начин. Заплатите им изобщо не искам и да си ги представям...

  Неуморни са днешните политици да плюят комунизма, но след него какво са създали може да се прецени, при посещението в зоопарка. Какво са създали ли? Нищо!

 Каква е идеята на това осиновяване на животните за мен е мистерия. Май е само да си правят реклама някои фирми и как е възможно билета да е 2 лева, а солети на капанчето вътре в парка да струват 0,80!  

  Както казах не харесвам идеята за животни в плен под каквато и да е форма, но като наше чудо нема друго! Бетона се е лял, без никакво пестене, естествените прегради са табу, а за единство на композиционното решение и дума не може да става. Но нека да оставим миналото, то е било каквото такова. Защо сега нищо не се променя!

  Истински ме впечатли това, че посетителите бяха невъзмутими и явно приемаха за нормално всичко, което виждаха. Дори имаше майки, които снимаха децата си на фона на този абсурд! Не че очаквам нещо голямо, но поне възмущение да бях прочела в нечий поглед... пред клетките на маймуните, които са едни от най-мизерните. Много е страшно това, че в нашата България хората приемат за нормални неща, които са абсурд! Чета из разни коментари в интернет, че не бил лош зоопаркът! Хора това не е нищо,  което може да завършва на парк! Това е катастрофа! Парк! Нито е поддържан, нито има удобства, да не говорим, че едно растение няма ново засадено сигурно, от както съществува. Няма животно, което живее и в 1 процент от естествената си среда. Няма надежда това място да стане по- добро и вместо мавзолея трябваше да разрушат този затвор. Не искам да съм крайна в преценката си, но в този случай не виждам надежда. Мисля, че нещо или трябва да се прави, както трябва или изобщо да не се прави. Стига с тези оправдания, че нямало пари. Не е проблема само в липсата на средства, а и в начина на управление и разпределение. Като няма условия за слон няма да има слон в зоопарка. Да го направят парк със зоокътове за селскостопански животни. Екзотичните животни, за които няма начин да се гледат добре да се подарят на зоопаркове в други страни. Средствата, които се харчат сега да се използват за подобряване на парковата среда, така и посетителите ще са повече, а децата ще се радват на овчици, кокошки и крави и всичко ще е малко по- смислено.

  Обнадежди ме все пак факта, че като се поразрових в интернет намерих подобни мнения на моето, което е светъл лъч. Радвам се, че апатията не е в душите на всички наши съграждани!

  Защото да си орел и никога да не се рееш в небесната шир си е най –голямото нещастие...