понеделник, 23 ноември 2009 г.

Зоопаркът в София - едно много тъжно място...

Днес посетих Софийския зоопарк със сина ми, по настояване на моя приятелка.  По принцип не харесвам идеята на този тип атракциони, а идеята на Софийския направо ме докарва до нервен срив. Реших да отида, с надеждата, че нещо ще се е променило, но уви...

  Животните живеят в ужасни условия – мърсотия, теснотия, липса на всякакво доближаване до естествената им среда. Е слонът и носорогът имат метални палми да им правят сянка, останали зловещо да стърчат, напомняйки за комунистическия реализъм, а това си е удобство в сравнение с клетката на двата огромни орела, които се опитват да съществуват в клетка която би била тясна и на плъх. То клетката си е клетка, каквато и да е, но тук нещата са направо извън контрол.  Искрено съчувствам на хората, работещи на това място, които съм сигурна, че обичат животните, защото видях някои от тях, с каква любов се грижат за тях. Сигурно сърцето им се свива от това, че животните се мъчат по този начин. Заплатите им изобщо не искам и да си ги представям...

  Неуморни са днешните политици да плюят комунизма, но след него какво са създали може да се прецени, при посещението в зоопарка. Какво са създали ли? Нищо!

 Каква е идеята на това осиновяване на животните за мен е мистерия. Май е само да си правят реклама някои фирми и как е възможно билета да е 2 лева, а солети на капанчето вътре в парка да струват 0,80!  

  Както казах не харесвам идеята за животни в плен под каквато и да е форма, но като наше чудо нема друго! Бетона се е лял, без никакво пестене, естествените прегради са табу, а за единство на композиционното решение и дума не може да става. Но нека да оставим миналото, то е било каквото такова. Защо сега нищо не се променя!

  Истински ме впечатли това, че посетителите бяха невъзмутими и явно приемаха за нормално всичко, което виждаха. Дори имаше майки, които снимаха децата си на фона на този абсурд! Не че очаквам нещо голямо, но поне възмущение да бях прочела в нечий поглед... пред клетките на маймуните, които са едни от най-мизерните. Много е страшно това, че в нашата България хората приемат за нормални неща, които са абсурд! Чета из разни коментари в интернет, че не бил лош зоопаркът! Хора това не е нищо,  което може да завършва на парк! Това е катастрофа! Парк! Нито е поддържан, нито има удобства, да не говорим, че едно растение няма ново засадено сигурно, от както съществува. Няма животно, което живее и в 1 процент от естествената си среда. Няма надежда това място да стане по- добро и вместо мавзолея трябваше да разрушат този затвор. Не искам да съм крайна в преценката си, но в този случай не виждам надежда. Мисля, че нещо или трябва да се прави, както трябва или изобщо да не се прави. Стига с тези оправдания, че нямало пари. Не е проблема само в липсата на средства, а и в начина на управление и разпределение. Като няма условия за слон няма да има слон в зоопарка. Да го направят парк със зоокътове за селскостопански животни. Екзотичните животни, за които няма начин да се гледат добре да се подарят на зоопаркове в други страни. Средствата, които се харчат сега да се използват за подобряване на парковата среда, така и посетителите ще са повече, а децата ще се радват на овчици, кокошки и крави и всичко ще е малко по- смислено.

  Обнадежди ме все пак факта, че като се поразрових в интернет намерих подобни мнения на моето, което е светъл лъч. Радвам се, че апатията не е в душите на всички наши съграждани!

  Защото да си орел и никога да не се рееш в небесната шир си е най –голямото нещастие...

Няма коментари:

Публикуване на коментар