Има ли надежда за промяната?

  Скоро в приятелска компания обсъждахме може ли да се променят нещата в нашата страна. Много хора са демотивирани и смятат, че нищо не зависи от отделния индивид, и нещата са толкова скапани, че няма оправия, но моето мнение е различно. Срещала съм някъде фразата: „Никой не може да промени всичко, но всеки може да направи нещо”. Всичко на този свят е взаимно свързано и всяка постъпка има последствия. Ако всеки си хвърля хартийката на улицата с лекота това води до мръсна околна среда, но ако някой направи забележка на човек, който си хвърля хартийката на улицата, това дори и да доведе до скандал, не само човека на който е направена забележка, а и околните свидетели или поне някои от тях следващия път няма да постъпят така. Ако нашите родители са допуснали грешки, от които ние не сме се чувствали или не се чувстваме добре, ние не бива да ги упрекваме, а да внимаваме да не допускаме същите грешки с нашите деца. Именно нашите деца са тези, чрез които ще променим нещата. Отговорността за промяната тежи изключително на нашите плещи и всеки трябва да си даде сметка. Всеки може да повлияе на семейството си и на кръга от приятелите си, а това никак не е малко.

  Често водим безкрайни разговори за това колко скапани са днешните политици, но какво правим за да не е така. Колко от нас гласуват и колко от нас имат желание да се намесят в обществения живот по какъвто и да е начин? Колко от нас ще научат децата си, че политиката не е непременно нещо гнусно и ще ги възпитат в това да имат гражданска позиция? Няма как да се променят политиците ако ние не се променяме и в парламента ще виждаме едни и същи мутри, докато не се появят нови, а те няма откъде да се появят освен, ако ние не ги създадем. Колко от нас ще се намесят, когато видят или чуят, че съседа всеки ден бие жена си или е заключил майка си в мазето? Това ще се случва докато ние се правим, че домашно насилие няма. Колко от нас всеки ден разхождат децата си и безропотно приемат, това че кучета серат из тревата, където децата ни тичат, а собствениците им гордо ги изчакват и заминават без да съберат в торбичка изпражнението, както е редно? Колко от нас всеки ден цъкат на това което гледат по новините, а когато го видят на улицата подминават сякаш нищо не са видели?

  Превърнали сме се в зомбита и трябва бомба да падне, за да се събудим от транса. Мислим само за това, колко сме зле и колко е скапан живота ни защото „НЯМАМЕ ПАРИ”!. В същото време, всеки има мобилен телефон, почти всеки автомобил, всеки ден ядем месо, гледаме телевизия, къпем се, перем се с перална машина, моловете са пълни с народ, почти всяко семейство има компютър, всеки ден си позволяваме да си купим кафе и цигари, ако сме пушачи... Мога да изброявам много, но ще спра до тук.

  А в същото това време на тази планета има хора, които нямат електричество и течаща вода в домовете си и предполагам, че са по доволни от живота си от нас и се опитват да бъдат щастливи въпреки тежките условия. Те живеят така, защото ние тънем в охолство, черпейки техните ресурси. Да си винаги недоволен и нещастен е изключително лесно, трудно е да правиш нещо за да не си такъв, но какво правим ние?     Правим само това което е добро за нас и понякога толкова силно сме вглъбени в собствения си егоизъм, че забравяме, че това което е добро за нас може да е лошо за останалите до толкова, че да навреди и на нас.

  Промяната спи във всеки от нас, просто трябва да поискаме да я събудим! Помогнете тя да стане по бързо, като събудите промяната и у човека до себе си...